"Сега излезе една "Енциклопедия на българското кино". Една много стойностна книга. Тя е дебела като Библията. В нея пише всичко, каквото е ставало в българското кино от 1915 година, когато е излязъл първият български филм. Там пише всеки актьор, какво е играл, къде е играл, всеки режисьор… и тъй нататък. Според тази Енциклопедия аз имам 69 филма. Така пише в нея. Аз даже голяма част от тях бях забравил и ги прочетох, че толкова филми съм имал."

Георги Русев, актьор
"Възгледите на Гочето"
БНТ, 3 декември 2001

"Хубаво е, че Александър Янакиев се предпазва от изкушенията на евтината комерсиализация и изпълнява задачата си отговорно и коректно. Преодолени са спънките на т. нар. класово-партиен подход, премахнати са всякакви цензурни ограничения, като целта е добронамерено и обективно да се очертае сложната и противоречива картина в развитието на българското кино при използването на адекватен и отчитащ постиженията на модерното кинознание категориално-оценъчен апарат.
Там, където той е използван умело (за лапидарно-филигранен анализ на възлови произведения като "Отново в живота", "Калин Орелът", "Животът си тече тихо", "На всеки километър", "Козият рог", "Селянинът с колелото", "Хан Аспарух", "Равновесие", "Време разделно", "Маргарит и Маргарита", "Граница") са категоричните успехи на киноведа Ал. Янакиев. Въпросът е защо той не прибягва до аксеологична характеристика при портретите на личностите, която е задължително изискване за подобно меродавно издание.
Необяснима е (макар че Янакиев надали има вина) липсата на какъвто и да е илюстративен материал, ако изключим снимката на корицата и шаржа на съставителя от Доньо Донев. За такава енциклопедия, отнасяща се до проблематиката, фигурите и важните етапи на едно аудио-ВИЗУАЛНО изкуство, подобен пропуск е фрапиращ."

Борислав Гърдев
в. "Форум" (Велико Търново), януари 2001 г., бр. 36, с. 7

"Александър Янакиев е подходил професионално от методологична гледна точка, когато е подготвил модела (матрицата) за обхващане на информацията във всяка отделна статия от двата раздела - личности и филми. Той е проучил и приложил универсално използваните модели за подобни енциклопедични издания в световната практика, без ненужни импровизации или самодейни хрумвания, което само по себе си е гаранция за използваемостта и приложно-практичната стойност на текста. Но енциклопедията вече породи коментари, възражения и несъгласия. Защо е така? Да не забравяме, че освен първа за българското кино тя е и лично авторско дело, т. е. Александър Янакиев е поел отговорността (и рисковете) сам да направи селекцията и поднасянето на събраната информация. Ето защо рамката "А-Я" не е просто игра, а деклариран подход и заявено намерение. Критериите на подбора, разбира се подлежат на обсъждане, но не и на осъждане. Авторът се е ръководил от своя подредба на стойностите и степен на задълбочаване в информацията. Това обяснява присъствието или отсъствието на конкретно заглавие или име. (Да си припомним за сравнение, че Светлозар Игов например публикува своя авторска история на българската литература.)"

Божидар Манов
сп. "Кино", бр. 3, 2000, с.25-26

"Всичко, що концентрира в себе си много труд, въодушевява. Колкото повече усилия са вложени в нещо, толкова повече то очарова. Затова людете от векове стърчат изумени пред храмове и пирамиди, дворци и мостове, кули и тунели. Дивят се, цъкат от възхита и питат: Как ли е градено това чудо? И от кого?
И аз така сега стърча и цъкам пред новоизлязлата енциклопедия "Българско кино". Но не задавам тъпи въпроси. Защото знам как е градена - с много труд. Знам и от кого - не от извънземни. От човек. От Александър Янакиев - книговед и киноисторик, преподавател и учен, доцент и доктор, сътрапезник и приятел. […]
Енциклопедия "Българско кино" за сетен път доказва, че сериозната книга има своето място в епохата на Интернет. Нещо повече - способите за комуникативност на електронната мрежа дават нови шансове за разпространение на словото и така допълват някои негови специфични характеристики (като интимността например). От тази възможност се е възползвал и авторът издател, предоставяйки чрез адреса си в Интернет достъп до част от своята база данни.
Освен база от данни, енциклопедия, справочник, полезен информационен източник и паметник неръкотворен, книгата на Александър Янакиев е и своеобразна история на родното кино. В този смисъл си позволявам да възкликна като народния поет:

"От днес нататък българский род
киноенциклопедия има и става народ".

Петър Кърджилов
сп. "Екран", май 2000, с. 49

"Фактически, енциклопедията притежава информационни и образователни стойности, които надхвърлят очакванията на справочно издание. Това се дължи на разширеното професионално представяне на главите на филмите, като анотациите за най-представителния кръг заглавия са разширени с киноведски анализи. […]
Сред качествата на това издание, което е частично финансирано от програмата ФАР, не може да се пропуснат и доброто съдържателно и полиграфично решение на тома. С компактността и сполучливото образно решение на текстовете те способстват за смисловата и визуална прегледност при ползването на информацията. Наличието на пълен индекс на филмите, за личностите, за заглавията на български и английски, както и много ценната хронология на представените филми, улеснява всеки потребител на енциклопедията "Българско кино" и я превръща в увлекателно четиво не само за изкушените професионалисти."

Мая Димитрова
сп. "Медиа & Реклама", април 2000, с. 38-39

"На първо място в първото издание на класацията ни на книги с чиста съвест поставихме енциклопедията "Българско кино", защото смятаме, че:
     има изключителна стойност за родната култура с над 800-те представени личности и повече от 1200 разгледани заглавия на кино и телевизионна продукция след 1915 година;
     защото е подробна, ясна, точна и професионална;
     защото е качествено издадена.
В нея намират място актьори, режисьори, художници, оператори, аниматори, композитори, кинокритици. Интересно е, че програмата ФАР подпомага оформлението на книгата и част от тиража. Моторът на екипа, реализирал това уникално издание е доц. д-р Александър Янакиев. Такава съвременна справочна литература е събитие. Комплименти от "Време за култура"."

Олга Милчева, "Време за култура"
Нова телевизия, 1 април 2000 г.

"От отминаващия век, обаче, ще останат и по-различни артефакти - купищата киноленти на всички филми създадени навсякъде по света. И купищата информация за тях, която отдавна вече се получава по най-бързи и лесни начини. Стига да е в ред сървъра, който свързва компютъра с мрежата. Това е удобство и при търсенето на информация за почти всички български филми. Вече знаем, че в Интернет можем да намерим сайта www.titra.net. А "Титра" е издателството, което снабди нашия книжен пазар с енциклопедията на Александър Янакиев "Българско кино"."

"24 квадрата" БНТ,
Канал 1, 30 март 2000 г.

"Енциклопедията "Българско кино" е едно от събитията на нашето книгоиздаване. И закачките, че сред представените 800 филмови дейци и над 1200 заглавия имало пропуснати, не могат да омаловажат колосалния труд, положен в трудно и бедно време от Александър Янакиев, за да имаме справочник, от който отдавна имаме въпиеща нужда.
Това, което не успяха да свършат в течение на цели години мощни тогава институции, той го направи сега по респектиращ професионален начин. […]
Уравновесено, внимателно боравещ с фактите, странящ от идейни и политически пристрастия, Янакиев все пак на отделни места в енциклопедията - в характеристиката главно на филми с кръстопътно значение в развитието на киното ни, прави твърде деликатни оценки и за влиянието на системата, която диктуваше правилата във филмовото производство. И макар да си го е позволил по-скоро като изключение, това не се хареса на някои, които, изглежда, никак не искат уроците на изминатия път да се осмислят и преосмислят. Йезуитски обаче те се мотивират, че в издание със справочен характер това не било редно.
Което не е вярно. Съществуват по света не един и два филмови речници и енциклопедии, в които не само че не се крие авторската оценка, но и тя е откровено пристрастна. А в случая трудът не е колективно дело, той е с персонифицираното присъствие на Янакиев. Аз даже съжалявам, че при още редица други напиращи с предизвикателството си филмови факти не е взел страна, не е изразил собствена позиция."

Атанас Свиленов
в. "Демокрация", 26 март 2000 г., с. 7

"Доц. д-р Александър Янакиев се е нагърбил с тежката задача да представи в близо 800 страници най-известните творци и творби на българското кино."

в. "Епоха", 24 март 2000 г., с. 28

"Не е тайна печалното състояние на нашите архиви. Нехайството е още по-затрудняващо за акции като тази на Янакиев, ако си припомним нашенската склонност да изживеем и да забравим. Имаше такъв филм, писаха за него, но къде е кога - никой не се сеща дори след година. Оттук нататък ще бъде по-лесно на всички, които в енциклопедията ще намерят нещо, което ги интересува.
Всякакви неволни грешки или недоволства на недостатъчно добре представени живи творци могат да бъдат коригирани. Най-напред в базата данни, а защо не и при следващо, актуализирано издание на енциклопедията.
И така, докато всички казват, че българското кино било умряло, появи се и паметникът му - луксозна енциклопедия. Дано наистина той не е надгробен."

Петър Величков
в. "Монитор", 18 март 2000 г., с. 47

"Киното е много неща едновременно - изкуство, спектакъл, индустрия, политически инструмент, огледало на времето си. Доц. д-р Александър Янакиев не забравя, че българското кино между национализацията и падането на Берлинската стена беше в един идеологически огледален свят, където нещата можеха да имат много имена. В енциклопедията си той се забавлява да троши тези огледала. Удоволствие за познавача е да се четат неглижиращите му коментари с днешна дата върху 130 неслучайно подбрани филма. В тях зад академичния киноисторик наднича гримасата на сардоничния критик. Парадоксално, но субективността в случая е качество. (Най-добрите световни киносправочници също са написани в първо лице.) Книгата на Александър Янакиев освен всичко друго е и покана/предизвикателство: Не сте доволни, нещо ви липсва, някой е пропуснат? Моля, такъв е моят прочит на българската филмова фактология. Пазарът е отворен - напишете вашия вариант.

Янко Терзиев
КапитЕл - приложение на в. "Капитал", 18 март 2000 г., с. ІІ

"Амбициозният труд е дело на творчески колектив начело с доц. д-р Александър Янакиев. Издадена е от фирма "Титра" с помощта на Програма ФАР. А в Интернет вече е открит сайтът на "Титра филм" с богата информационна база данни."

ТВ седмица - приложение на в. "Труд" и в. "24 часа", 18 март 2000 г.

"Има такова нещо: почти 800 страници добра хартия, дебели лъскави корици, най-накрая под издателското каре се чете с едър шрифт - "Цена 45 лв.". […] Няколко години 20 специалисти по кинознание са комплектували база данни за българското кино. От нея се пръкна енциклопедията: за първи път е обхваната цялата родна киноистория, за първи път всички жанрове (над 1200 заглавия), за първи път раздел за творците (800 кинаджии)… Е, няма го тук, да речем, Димитър Тодоров-Жарава. Сигурно не е на висотата на 800-те, пък и нали за това са неспециализираните енциклопедии - любопитният да се ориентира в тях за прохождането на родната анимация."

в. "Сега", 14 март 2000 г., с. 15

"Очаквах енциклопедията да излезе по-бързо. Появата на този сериозен труд и на книжния пазар, и в българската култура, и в историята на българското кино отново като, че ли е потвърждение на мисълта на Иво Андрич: "Живееш ли на Балканите, трябва ти търпение".

Райна Йотова
"В часа на синята мъгла"
Дарик радио - 12.3.2000 г.

"Фундаменталността на този труд респектира - както впрочем го прави и цялостното академично и личностно присъствие на Сашо Янакиев в българското кино. Изобщо Енциклопедията прилича на своя автор - сериозна, прецизна, акуратна, изчерпателна и максимално безпристрастна."

Геновева Димитрова
в. "Култура", 10 март 2000 г., с. 1

"На 1 март, освен мартениците, пожеланията и слънцето, най-сетне ни огря появата на първата Енциклопедия на българското кино, съставена от киноведа Александър Янакиев и издадена от неговата ИК "Титра" с помощта на програмата ФАР. […] Изключителен перфекционист в професията, Сашо е от малцината българи, превърнали реституцията на дядовите си имоти в сериозна и мащабна културна инвестиция."

Геновева Димитрова
в. "Знаме", 7 март 2000 г., с. 8

"Това е най-подробната и актуална българска киноенциклопедия засега."

Милена Бойкова
в. "Демокрация", 3 март 2000 г., с. 12

"За първи път в книгата наравно с творците от игралното кино са представени най-известните ни аниматори и кинодикументалисти. "Титра филм" е създала сайт в Интернет със свободен достъп до информация за българското кино."

в. "Новинар", 3 март 2000 г.

"Енциклопедията е сред 80-те културни проекта, спонсорирани по програмата ФАР, цената й е 45 лв. 500 екземпляра ще бъдат раздадени безплатно на библиотеки, организации, както и на кинематографисти, които са съдействали при подготовката на изданието."

в. "Дума", 2 март 2000 г.

"За енциклопедията е използвана информационната база данни на "Титра филм". Сред създателите й са Александър Янакиев, Мила Войникова, Галина Генчева, Елха Денева, Петър Кърджилов, Божидар Манов, Андроника Мартонова, Владимир Михайлов. До няколко дни ще бъде открит сайтът на "Титра филм" в Интернет."

в. "Сега", 2 март 2000 г.